08.08.2013 08:36; 24 Часа; 7090; 6;
Излязоха данни, че са се появили много кандидати да заемат новообявени работни места за учители. Наистина засега става дума само за няколко престижни столични училища, но все пак това е много добра новина по няколко причини.
Първо, нашата образователна система има проблем с високата средна възраст на учителите и с предстоящи масирани вълни от пенсионирания. Опасенията, свързани с това, са, че ако междувременно професията не стане силно популярна сред младите, които са готови да инвестират време и усилия в получаването на висше образование, може да изпитаме затруднения в това да изпълним един от основните ангажименти на обществото - да даде шанс на всеки да получи поне задължителното училищно образование.
Второ, учителската професия в България изпитва остра нужда от реабилитация и изграждане (или ако предпочитате - възстановяване) на обществения престиж. Появата на много кандидати за всяка обявена учителска длъжност ще бъде един от белезите, че това се случва.
Трето, нарастващият интерес към учителската професия би бил силен белег за заздравяване на гражданското общество в България.
За момента обаче още е рано да смятаме, че опасността от недостиг на учители ни е отминала. Голямата младежка безработица от последните години силно стесни ходовете към пазара на труда. В тази ситуация всяка възможност е добре дошла. Наплив на млади хора, които желаят да натрупат опит като учители в началото на трудовата си кариера, има в неправителствения сектор, например в програмата "Заедно в час". Затова интересно ще е да се проучи какви са мотивите на кандидат-учителите. Дали те възнамеряват учителството да бъде за тях платформа за натрупване на опит, или имат дългосрочен хоризонт и сериозно обмислят да останат задълго в професията?
Моето опасение е, че може да става дума за временен феномен, но дано не се окажа прав.
Учителската професия е особена от икономическа гледна точка. От гледна точка на индивидуалните доходи, и то не само моментните, а доходите през целия живот, на практика не си струва някой да инвестира толкова години в учене, за да стане учител.
Скорошен анализ, направен от мен и мои колеги съвместно с икономисти от Световната банка, показа, че възвръщаемостта от висшето образование за един учител е близка до нулата. В смисъл, че допълнителното висше образование може да донесе през живота само толкова допълнителен доход, колкото да се изплатят разходите по самото следване и годините пропусната възможност да се работи (вместо да се учи). Или казано по друг начин, ако един млад човек се чуди дали да учи още, за да стане учител, или да започне някаква друга работа веднага, разчитайки на средното си образование и ако го интересуват само доходите, които има шанс да изкара до края на живота си, то отговорът би бил, че няма значение. Учителството няма да му донесе допълнителна изгода. Този отговор с известни вариации е почти глобален, т.е. подобен феномен се наблюдава в много страни.
Ако пък решим да сравним учителството с алтернативни професии, изискващи сходно усилие за придобиване на висше образование, нещата биха изглеждали още по-обезкуражаващи. С един добър избор (например на подходяща инженерна специалност) човек може да получи от висшето си образование нетна настояща стойност, равна на тристайно жилище в градския център (при това тук говоря за усреднен, а не за резултата на най-добрите). Все пак от икономическа гледна точка учителската професия има едно голямо предимство - тя е нискорискова.
Това се вижда, ако сравним разсейването на доходите при, да кажем, икономистите и инженерите и учителите. Тъй като идват предимно от публичния сектор и са свързани с дейност, която не носи незабавни икономически ползи, заплатите на учителите варират в много по-тесни граници.
Това, наред с относителната кариерна сигурност и защитеност от безработица, компенсира в някаква степен другите чисто икономически недостатъци на професията. Разбира се, през годините ние положихме големи усилия да унищожим тези предимства чрез училищната оптимизация и непредсказуемите съкращения, така че всеки млад човек да види колко несигурно може да бъде да си учител, наред с това, че няма да изкарваш главозамайваща заплата, която да те изстреля нагоре в едно общество, където изстрелването нагоре е въпрос на престиж.
Ясно е, че да си учител, е икономически не особено обосновано в личен план или поне от гледна точка на нещата, които могат да се остойностят в пари. Но е много обосновано в обществен план. Учителството е една от професиите, чийто продукт не влиза веднага в икономическия продукт. Голяма част от създаваната сега от учителите стойност няма да се види в БВП през следващите няколко години. Друга част ще се види след време, когато сегашните ученици навлязат на пазара на труда и почнат да отглеждат своите деца. Това е смисълът на образованието като инвестиция, но и той не изчерпва темата.
Учителите произвеждат и обществена стойност, която никога няма да бъде регистрирана в примитивните измерители на благосъстояние, с които си служим. Между другото, сред подобни професии, чието упражняване не може да се обясни само с икономически аргументи, поне не в личен план, попада и журналистиката. Тогава защо хората изобщо стават учители? Със сигурност не основно заради парите (ако някой все пак си мисли, че го прави заради парите, значи не си е направил добре сметката), но това не означава, че ако едно общество не може да предложи на учителите си заплати, осигуряващи нормално, но не луксозно, съществуване, то ще може да разчита на добро образование.
Едва ли има друга професия, която да е срещнала такова неразбиране и по отношение на която да са направени толкова много грешки, не само в България. Немалка част от българските грешки са внос от други системи, при това след като съответните модели вече са започнали да губят доверие там, където са за пръв път създадени и приложени. Една от най-големите грешки, която не ни подмина, е безразборното привнасяне на модели от бизнеса в образованието. Към това можем да причислим и самата почти индустриална организация на съвременното масово училище и непрекъснатия стремеж за уголемяване на училищата и концентрирането им във все по-урбанизирани райони с идеята, че това е икономически и социално ефективно. В тази категория попада и фетишизираното мерене на резултати чрез стандартизирани тестове, често без да има никаква интерпретация на това защо те са се получили. Учителите в подобна ситуация получават като обратна връзка единствено указания от типа “бъдете така добри да подобрите резултатите на учениците”.
Когато пък стане дума за заплащането на учителския труд, икономисти с определени възгледи измислиха лозунги от типа на “пари само срещу резултати”, в които е синтезирано цялото неразбиране на процеса на учене и преподаване.
Надявам се в бъдещите учебници по история на образованието тези подходи да получат подобаваща им оценка.
Но нека завършим в по-оптимистичен тон. Учителите имат нужда от обратна връзка, която не може да бъде базирана изключително на стандартизирани мерения. Тя изисква “човешко присъствие” и особено възможности за непрекъснато общуване и взаимно усъвършенстване в рамките на самата професия. Защото учителството е и екипна професия, не само въпрос на индивидуални постижения. Учителите почти навсякъде по света искат да знаят как се справят с общуването с учениците, с управлението на класа, със своите взаимоотношения с учениците, колегите си и родителите, с иновациите и още много други неща, които правят, за да подобряват работата си.
Хубавото е, че в международното проучване TALIS за преподаването и ученето българските учители са сред тези, които най-рядко казват, че никога от никакъв източник не получават обратна връзка за дейността и постиженията си (под 5% от българските учители твърдят това).
Хубаво е също, че в България постепенно навлизат и нови педагогически методи, които са по същество кооперативни, насочени към постигане на истинско разбиране и умение да се решават проблеми с общи усилия, а не състезателни и базирани на преследването на оценки. Те пък от своя страна изискват още повече професионално общуване между учителите.
Така че се надявам за учителската професия за в бъдеще да има все повече кандидати, които са направили съзнателен избор, а не са били принудени от ограниченията на пазара на труда, невъзможността да попаднат по една или друга причина в други по-желани специалности във висшите училища или защото това им е изглеждало най-лесно.
Коментари
1
baikobaev@abv.bg
09.08.2013 08:23:17
От икономическа гледна точка учителската професия е сред най-нискодоходните-като мед.сестри,улични метачи,безработни на борсата,цигани общи работници,пенсионери...изобщо "маргиналните"слоеве,както социолозите ги наричат.В тази професия попадаха хора,които я считаха за свое призвание/тогава заплатите и на останалите категории не бяха особено високи/,най-слабите ученици,неприети другаде/и сега е така/,предимно момичета...А не може да има добро образование НИКОГА при тази ситуация!
9
ekolarova
08.08.2013 23:41:09
Защо си мислите, че след като в София се "борят" за работа като учители това е тенденция в страната? София не е центъра на Вселената.
57
nan4e
08.08.2013 19:11:13
КОЙ ВЗЕМА 700 ЛВ ЗАПЛАТА? ГОСПОЖИТЕ С 30 ГОДИШЕН СТАЖ, ДА! С МОЯ ЕДНОГОДИШЕН СТАЖ,УВАЖАЕМИ Г-Н МИЛТЕНОВ, ВЗЕМАМ ПОЛОВИНАТА И МАЛКО СА МИ НЕСЕРИОЗНИ ТИЯ КОМЕНТАРИ.В МОМЕНТА ДОРИ В СОФИЯ ПАК ЩЕ ВЗЕМАМ ТОЛКОВА. КАК ДА РАБОТЯТ МЛАДИ УЧИТЕЛИ ПРИ ТАЯ СМЕХОРИЯ?ПЪЛНО Е СЪС СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА ЗА УЧИТЕЛИ,ОТДАВНА НИКОЙ НЕ РАБОТИ ЗА ПРЕСТИЖ,ДА СЕ ДОКАЗВА В ПРОФЕСИЯТА И Т.Н
-21
милтенов
08.08.2013 17:40:36
Не е чак толкова лошо да си учител. Средната им заплата излиза около 700 лева по официални данни - около средната за страната. Да, вярно е, че може да се изкарат и много повече в други сфери, но най-вече в София и в другите по-големи градове. Във Видин например заплата от 700 лева е висока.
