Горска приказка- втора група

[Krisi]

Горска приказка - втора група

Уч. ; Добре дошли, скъпи гости! Добре дошли да се повеселите с нас. Цялата природа тържествува и се радва на новия живот. Събрали сме се заедно за да поздравим топлото слънчице, поникналите пролетни цветя, даряващия живот дъжд.
Мечо: Излиза с песента,,Пролетно хоро’’.(Стана Мечо рано, тръгна из гората, слънчице засмяно будеше цветята.Раз- дава, хопа, хоп... и спира).
- Оле, как ми се играе хорце на това хубаво временце, ама каак беше тази песен( Мечо се опитва да играе и не може.
Уч.: Ей, Мечо, какво се опитваш да правиш?
М.: Тази песничка се опитвам да изпея, но съм я забравил.(Децата запяват песента). Аз отивам да търся Зайо. Ще му изпея тази хубава песничка. Вие, деца не сте ли го виждали? (Не)
Музика : Зайо влиза и плаче...
Уч.: А, ето го и Зайо. Защо плачеш?
Зайо: Олеле, крачето ми, олеле ръката ми, колко ме боли!
Уч.: Спокойно, Зайо, нищо страшно не е станало. Децата ще ти кажат едно стихотворение за едно твое ревливо приятелче, слушай, слушай, не плачи. След играчка, става плачка, но децата знаят добре това, нали?
Стих: ,, Играчка, плачка”
Зайо: Браво, браво, крачето вече не ме боли, и ръчичката, не ме боли. А вие, деца, да сте виждали, Мечо? Откога го търся в гората, а той в дън земя потъна.Няма с кога да си играя.
Уч. : О, Зайко, преди малко и той те търси преди малко. Сигурно сте се разминали?
(Появява се Мечо с музика).
Мечо: А, Зайо, търсих те, търсих!
Зайо: И аз те търсих!
Мечо: Хайде сега да си играем на бореница, моля те.
Мечо: Хайде!
Зайо: Аз ще се скрия зад това лаленце.
Мечо: Зайо, тук не се виждат нито лаленца, нито теменужки. Какво ли се е случило в тази гора?
Зайо: Не зная Мечо, какво да правим сега?
Уч.: Аз ви предлагам да извикаме Слънцето.
Музика за (Слънцето).
Слънце: Разказва за злият магьосник, който му е направил магия. Не го пускал да излезе и да огрее тревичките, цветенцата,, дръвчетата. А без слънцето, дали би могло да има живот? Опитайте се да развалите магията с песни. Магьосника не обича музиката.
Мечо: Олеле, Зайо, какво ще правим, аз не знам нито една песен?
Зайо: И аз не знам, Мечо, нали не сме ходили в горската детска градина/
Уч.: Спокойно, Зайо, Мечо, децата ще ви помогнат, те знаят много песни, слушайте.
Песен:,, Лаленце( появява се част от омагьосаната полянка)
Мечо: Браво, браво песничката помогна, ето я полянката, но защо не я виждам цялата?
Зайо: А друга песничка знаете ли деца?
Песен: Теменужка” (появява се цялата полянка).
Зайо и Мечо: Браво, деца, колко е хубава полянката пълна с цветя.
Музика: Появява се пеперудата без шарки...
Мечо: Вижте, вижте, тази пеперуда е без цветове? Магьосникът е омагьосал и нея! Какво да направя сега?
Уч.: Чакай, Мечо/ ние знаем песен за Пеперудата, може и да помогне?
Песен: Пеперуда”
Но след песента, не се случва нищо. Пеперудата продължава да лети тревожно с крилца без шарки.
Уч.: Но аз се сещам, може би с хитрост ще можем да развалим магията. Всъщност се сещам за едно хитро мишле, което но...ние знаем и стихотворение и песен за него.
Стих;, Хитрото мишле”
Песен: ,, Мишле”
(Пеперудата лети тревожно,защото магията все още не може да се развали)
Уч. Пеперудке, скрий се, скрий се! Сетих се за още една песен, може би пък тя да помогне този път?
Песен:,, Молбата на пеперудата”
Появява се пеперудата с шарки.
Мечо: Браво, деца! Вие и само вие помогнахте на пеперудата, да бъде отново красива.
Уч.: Вижте, Мечо, Зайо , колко много гъбки са се появили на полянката след този дъжд. Нека ги поздравим и тях с един танц.
Танц:,, Гъбки’’
Зайо: Колко са гъбките на тази полянка/?
Мечо: Две.
Зайо: Не е вярно, не можеш да броиш. Деца, колко са гъбките? (три).
Уч. Вижте колко топло стана изведнъж тук? Как цветята щастливо се усмихват. Но какво стана с магията? Къде е магьосникът?
Музика: Появява се Слънцето.
Уч.: Ах, ето го и Слънцето, колко е красиво само! Слънце, добре дошло отново при нас, но какво стана с магията?
Слънце: Здравейте деца. Магьосника избяга далече, далече през девет планини в десета. Вашите чудесни песни развалиха магията. Сега отново всичко е на мястото си в гората- красивите цветя с прекрасните си аромати, гъбки, калинки и бръмбари, всички горски обитатели. А красавиците пеперуди отново са ослепителни с красивите си шарки.Да приветстваме Слънцето!
Песен: ,,Слънчо’’
Слънце: Не мога да се нарадвам на цветята, колко са красиви. Зайо, Мечо, вие познавате ли ги? Това какъв цвят е?
Зайо: Нека аз да кажа- жълто.
Мечо: Не е вярно, ти не познаваш цветовете( скарват се).
( Децата познават цветовете).
Уч.: Зайо, Мечо, виждате ли, като не сте ходили на детска градина, не знаете нито песни, нито стихотворения, дори цветовете не познавате. А знаете ли, кой е любимият
цвят на Жабките?
Стих: ,,Жабки’’
(Зайо и Мечо бурно аплодират)
Много са палави тези жабки, а какви бели само правят..
Песен:,, Жабки”
Като всяка приказка и нашата има край. Край нямат само добрите неща, които може да направи всеки от нас. А Зайо и Мечо вече нищо не ги заплашва, могат спокойно да си играят в гората. Те се сбогуват и обещават непременно да ходят на детска градина.
Музика и край!